Постинг
20.07.2010 10:52 -
ИСТОРИЯ НА ФК ДОБРУДЖА
(1919 - 1962 г.)
ПЪРВИЯТ ЧЕТВЪРТ ВЕК
ДОБРИЧ ТОГАВА
Когато говорим за футбол и за спорт изобщо в Добруджа, историята започва от началото на миналия век...
1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа.
Проникването на футбола в града ни става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара "Юг"/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало...
Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество "Развитие". В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер - Тодор Янков, а за домакин - Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество "Развитие" получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившото ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона "Север".
Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. По това време Добрич се намира под румънска окупация и на властите не се понравило голяма група от хора да се събират заедно на едно място, па макар и за спортни прояви и разтурват дружеството в края на 1919 г.
Недоволни от тази проява на дискриминация, трийсетина будни младежи през следващата 1920 г. създават ново футболно дружество, наречено "Стрела". За целта те се събират в градския парк "Св. Георги", но биват изненадани от румънската полиция, която ги арестува. Въпреки неблагоприятния изход, идеята не замира, а с още по-голяма сила се разпалва в началото на 1921 г., когато в сградата на Курти Стоянов се свиква ново събрание и се утвърждава дружество "Стрела". За председател е избран Иван Стоев, секретар става Димитър Ингилизов, а касиер – Стефан Друмев. "Стрела" също няма пълна екипировка, но това не пречи да бъдат проведени първите неофициални срещи от футболистите в състав: Георги Стоянов /вратар/, Колю Ангелов, Стоян Кънчев, Димитър Вичев (Джапона), Вичо Ханджиев, Димитър Ковачев, Йордан Славов (Данката), Борис Раднев (Рънгаджията), Борис Бербенков и Петър Паскалев.
ПЪРВИ ОФИЦИАЛНИ МАЧОВЕ
Идва ред на първия официален мач, състоял се през април 1922 г., когато в Добрич гостува "Екипа Негра" /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността "Гаази баба" /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред "Стрела" свеждат глави и румънските "Кюстенджа" и "Макаби" (Букурещ), победени с по 2:1.
Периодът 1922-1928 г. е времето, когато футболът в Добрич бележи своя най-голям разцвет. Магията на кръглата топка е завладяла всички и в резултат на това се създават редица дружества и отбори. Така например през 1922 г. назрява идеята за създаване на първото спортно работническо дружество "Котва". В неговите редици преобладават обикновени обущарски работници, чийто основен състав е следният: Георги Киров (Черния) – вратар, Георги Костов, Драгни Божилов, Иван Димитров, Димитър Цонков (Мутрата), Стефан Киров, Никола Дюлгеров (Култата), Съби Стефанов, Борис Джундреков, Стефан Събев, Цаньо Цанев, Петър Янков (Конана), Атанас Дончев.
В този състав започват тренировки през 1923 г. и провеждат няколко неофициални мача. Първата им официална среща се състояла през месец май 1924 г. с втория отбор на "Стрела". До разтурването си през 1927 г. играят с всички местни отбори. Екипът на "Котва" бил в цветове: червени фанелки с черни ръкави и ревери, бели гащета и червени футболни обувки.
КАТО ГЪБКИ СЛЕД ДЪЖД
Футболът така е завладял добричлии, че те използват всеки свободен час след работно време да подритват кръглата топка. Като гъбки след дъжд никнат и футболните отбори.
В началото на 1924 г. група ученици от квартала край сегашното Основно училище "Христо Ботев" основават футболно дружество "Надежда", трансформирано по-късно във "Вихър". Един по един се създават и отбори на различните националности, населяващи Добрич: евреите наричат своя тим "Макаби". Имало и два татарски отбора "Шаркетман" и "Харaкет", турски "Хикбал" (Победа), арменски "Хоменантмен", цигански "Турам". Естествено, със свой отбор се представят и румънците, които наричат отбора си "Авънтул". Известно време са съществували гръцки и македонски тимове. Всички те по-късно участват в градското първенство на Добрич.
ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДНИ МАЧОВЕ
Идва ред и на първите международни мачове, които се играят през периода 1924-1925 г. Пръв в Добрич гостува първенецът на Варна "Мизия", който губи от "Стрела" 0:2. След това другият варненски отбор взима частичен реванш, като успява да се наложи като гост на "Стрела" с 2:1. Разменени победи нашенци правят и с шуменските тимове. Първо е победен "Левски" с 2:1, но после следва загуба от "Преслава" с 1:3.
Тези мачове предизвикали изключителен инерес сред населението на града ни. На другия полюс било мнението на румънските власти, които разтурват "Стрела" на 25 октомври 1924 г.
ХЕГЕМОНИЯ НА "ГЛОРИЯ"
На 16 септември 1925 г. се създава "Глория" (Слава) с председател Генчо Генчев, секретар Георги Момов, касиев Желез Кроснев, домакин Димитър Павлов. Първият екип на дружеството бил в цветове: фланелки в бяло и черно, черни гащета и черни чорапи и обувки. Любопитното е, че от първите си 11 мача правят 10 победи и допускат само една загуба с 2:4 от "Венус" (Калъраш). Сред победените тимове са отбори от Силистра, Кюстенджа (днешна Констанца), Меджидия.
На 23 юни 1925 г. "Глория" бие местния арменски тим "Хоменантмен" с 3:0 и получава званието Шампион на Добрич. За тези успехи допринасят футболистите: Вахрам – вратар, Георги Каров (Джуртата), Евтим Георгиев, Васил Христов, Петър Петров, Георги Момов, Атанас Капитанов, Стефан Събев, Димитър Вичев (Джапона), Христо Кънчев.
Пълната хегемония на "Глория" продължава до 1927 г., когато прогресивното крило, начело с д-р Стоян Пискюллиев, Желез Кроснев, Петко Железов, Иван Стоев, преминава в редиците на "Вихър", съставен от младежите Петър Сарийски (Пепчето), Александър Харбов, Димитър Маринов, Петър Нонев.
НОВО ДРУЖЕСТВО НА СЦЕНАТА
През същата 1927 г. се разтурва дружество "Котва" и се създава "Червен тим" съставен предимно от младежи от кварталите III и IV ("Котва" е от кварталите I и II). Основен състав: Стоян Казаков (Казака), Георги Мавродиев (Чатъра), братя Стойчо и Енчо Христови, Янко Баев, Вичо Иванов, Иван Савов, Никола Петров (Акробата), Георги Жечев. Сформиран е от Стоян Кънчев, който дава и името на отбора.
Освен мачовете с всички местни дружества, "Червен тим" изиграва и междуградска футболна среща в Каварна, която домакините печелят с 2:1. Любопитно е, че отиването и връщането на футболистите от Добрич станало пеш, поради липса на средства за транспорт.
През 1929 г. "Червен тим" се трансформира в "Юпитер" и за да се осигури обезпечаването на отбора, се решава в редиците му да бъдат привлечени авторитетни граждани с демократически схващания - линия, която е продължена до 1940 г.
ГОДИНИ НА РАЗМЕННО ЛИДЕРСТВО
В края на 1927 г. "Вихър" губи с 3:5 от Глория" в първата си официална среща. А на 22 април 1928 г. взема първа победа над втория отбор на реномирания румънски отбор "Венус" (Кюстенджа) с 5:3. До края на годината "Глория" и "Вихър" се срещат четири пъти и си разменят по две победи – първите два мача "Вихър" печели с 2:1 и 1:0, но губи другите два с по 1:2. Същата година двете дружества провеждат няколко международни мача:
"Вихър" – "Славия" (Кюстенджа) – 4:1
"Вихър" (Силистра) – "Вихър" (Добрич) – 1:4
"Елпис" (Кюстенджа) – "Глория" – 3:4
"Глория" – "Елпис" (Кюстенджа) – 4:2
"Глория" – "Венус" (Кюстенджа) – 3:2
На следващата година и "Вихър" надделява над "Елпис" (Кюстенджа) с 2:1, но за шампионската титла на Добрич се преборва "Глория", която приема за международен мач "Тича" (Варна) и въпреки многобройната публика губи с 1:2.
ПЪРВО РЕГЛАМЕНТИРАНО ФУТБОЛНО ПЪРВЕНСТВО НА ДОБРИЧ
През 1930 г. се провежда първото регламентирано първенство по футбол на Добрич с участието на 7 отбора в "А" група и още толкова в "Б" група. По кръговата система в пролетен и есенен полусезон за титлата се надпреварват "Глория", "Вихър", "Юпитер", "Харакет", "Шаркетман", "Добруджа" и "Хоменантмен". Шампион става "Вихър", който на два пъти успява да победи "Глория" с 5:1 и 3:2.
На 11 август "Вихър" играе международна среща с "Шипченски сокол" (Варна), която губи с 0:3. Две седмици по-късно гостува на "Ботев" (Варна) и губи и двете срещи с 2:3 и 1:4. Загуба претърпява и "Глория" от варненския "Тича" с 2:4.
На 28 октомври "Глория" предприема турне до София за мач с "Левски" и макар че оставя много добри впечатления у софийската публика, губи с 1:2.
СЪСТЕЗАНИЯ, СЪСТЕЗАНИЯ, СЪСТЕЗАНИЯ...
По тях обикновено се съди за силата на клубовете, за качеството на тяхната игра. Твърде ограничен е наличният фактически материал, но и малкото е достатъчно, за да покаже колко интересен е бил футболът, въпреки тежките условия за неговото развитие. Пари играчите не взимат, за да има за спортни екипи, билети още не са въведени, на тяхно място се закачат на дрехите значки от картон и всеки от публиката дава, колкото прецени. Единствено по-заможните понякога са хранили футболистите. По това време и картотеки още не са въведени, всеки играч може да рита в който отбор пожелае. Всичко това обаче не помрачава желанието за игра, напротив, играейки за честта, футболистите дават всичко от себе си на терена.
"Вихър" задържа шампионската титла на Добрич и през 1931 г. побеждавайки в решителен мач "Глория" с 2:1. На 31 май по настояване на областната спортна комисия в града ни гостува сборен футболен отбор от Букурещ, който се изправя срещу сборен тим от Добрич, съставен само от играчи на "Вихър" и "Глория". Срещата завършва 5:3 за гостите, головете за съгражданите ни вкарват Капитанов (2) и Рубчев. През август "Левски" (София) връща визитата на "Глория" и я разгромява с 8:1.
През 1932 г. "Глория" взима превес и печели градския шампионат. Пак е сформиран сборен отбор на Добрич за провинциалната купа "Каварна", която съгражданите ни печелят след победа от 5:0 над Каварна. След това обаче губим в Кюстенджа с 1:3 и у дома от Калъраш с 3:6.
На следващата година (1933) шампионът на Добрич – "Вихър", е включен в Южната национална лига на Румъния заедно с първенците на Букурещ, Кюстенджа, Браила, Галац и Плоещ. Дебютът на "Вихър" е успешен. В първия кръг кръг той отстранява в Добрич "Елпис" (Кюстенджа) с 1:0 и се класира за полуфинала, където жребият го изправя срещу най-добрия тогава румънски отбор "Ювентус" (Букурещ). На 18 юни при огромен интерес "Вихър" губи в Добрич с 1:3.
През следващите две години "Вихър" и "Глория" провеждат редица междуградски и международни срещи:
"Глория" със "Спортул" – 2:2, с "АС-23" (София) – 1:6, с "Турда" (Букурещ) – 1:3, пак с "АС-23" – 2:2;
"Вихър" с "Елпис" – 1:3, с "АС-23" – 1:3.
В края на 1934 г. "Вихър" и "Глория" правят стегнат градски отбор, който започва с победи над сборните отбори на Силистра, Кюстенджа, Къмпина. Така се класират за финала срещу сборния тим на Букурещ, който се играе в Добрич на 3 септември. Пред препълнен стадион добричлии бият с 3:1 и печелят купа "Брезяну", изработена от злато и сребро, на стойност 40 000 румънски леи. В историческия мач голове бележат Опълчанов, Шиби и Рубчев.
През 1935 г., поради липса на подходящо игрище, шампионат на Добрич не се провежда, а на следващата година шампион става "Глория" и играе в националната румънска дивизия, където запазва мястото си в групата, но ръководството на отбора го оттегля, тъй като липсват финанси.
Нов голям успех за Добрич идва през 1938 г., когато юношите на града ни стигат до финала за националната купа "В.В. Тилеа" заедно с отбора на Букурещ. На 27 септември, преди официалния мач Румъния – Германия в Букурещ, се играе юношеският финал през 30 000 зрители. Срещата завършва 2:1 за добричлии и те отнасят купата със себе си.
ЮЖНА ДОБРУДЖА Е СВОБОДНА И ОТНОВО БЪЛГАРСКА!!!
НА НОВА ВЪЛНА
През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. "Глория" става "Левски", а "Вихър" – "Цар Борис III". През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от "Левски" (София) с 2:3, а с "Ботев" (Пловдив) завършва 2:2.
През 1941 г. "Цар Борис III" е в лигата на областта, а другата година е носител на купа "Тутракан" след победа над силистренския "Вихър" с 3:2. В областното първенство побеждава "Хан Омуртаг" (Шумен) и другия добрички представител "Левски" с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим "Радецки" с 3:7.
На 4 август пред 15 000 зрители "Цар Борис III" надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците "Левски" от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на "Славия" от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от "Цар Борис III" с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик.
В шампионата на областта през 1943 г. "Левски" (Добрич) бие шуменския "Хан Омуртаг" с 6:1, но после губи два пъти с по 2:4 от ЖСК (Русе).
През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Нашият град е представен от отбора на "Спартак" (наследник на "Левски"), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на "Орловец" (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на "Цар Борис III" става отборът на "Победа".
През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. "Спартак" става "Орлов", а "Победа" – "Добруджа". През тази година постигаме успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). Нашият участник "Спартак" побеждава с 1:0 "ТВП-45" (Варна) /сегашния "Черно море" (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където за съжаление отстъпва в Русе с 0:1 на местния "Локомотив".
Още по-добре завършва следващата година. В турнира нашият представител "Добруджа" достига до полуфинал с пловдивския "Ботев" – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява "Русенец" (Русе) с 3:0.
През 1948 г. постигаме едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала "Орлов" отсранява с 3:1 "Генерал Винаров" (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния "Славия-Ченгелов" /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на "Орлов" е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). За съжаление Федерацията решава да играе "под масата" и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор.
През същата година (1948) се създава една "А" републиканска футболна група, а през 1950 г. и две "Б" – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950-1956 г. "Б" групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем.
През 1952 г. в турнира за Купата на България "Септември" /наследник на "Орлов" от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 "Ударник" (Шумен), следват две нулеви равенства със "Спартак", а при преиграването губи с 1:2 и отпада.
Три години по-късно "Септември" става първенец на Североизточна "Б" група. Играе квалификационен турнир за влизане в "А" група с отборите на "Спартак" (София), "Дунав" (Русе), "Динамо" (Пазарджик), "Динамо" (Дупница) и "Бенковски" (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в "А" група влизат "Спартак" (София) и "Дунав" (Русе).
През 1957 г. се връща старата схема от две "Б" групи и до 1962 г. отборът на "Добруджа" се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от "Спартак" (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато "Добруджа" завършва на трето място във вече единната "Б" група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в "А" група.
ПЪРВИЯТ ЧЕТВЪРТ ВЕК
ДОБРИЧ ТОГАВА
Когато говорим за футбол и за спорт изобщо в Добруджа, историята започва от началото на миналия век...
1918 година! След втората национална катастрофа, породена от недалновидната политика на тогавашното ни правителство, българските войски са задължени да опразнят Добруджа.
Проникването на футбола в града ни става през есента на 1918 г., когато в Добрич се установяват окупационни английски и шотландски войскови части. Та тези войници си играели една невиждана дотогава от добричлии игра с топка, наричана футбол. Нашите съграждани така се запалили, че не пропускали да проследят нито едно тяхно състезание. Това заинтересувало чуждите войници и веднъж през оградата на казармата /отсам жп-гара "Юг"/ им хвърлили една парцалена топка, да видят как добричлии ще се справят с непонятната за тях футболна игра. Така се започнало...
Организираното начало се смята, че е през пролетта на 1919 г., когато група ентусиасти решава да основе футболно дружество "Развитие". В него влизали учениците тогава: Георги Стоянов, Тодор Янков, Вичо Ханджиев, Димитър Вичев (Джапона), Йордан Славов (Данката), Борис Милев, Тодор Ханджиев, Слави Гунев, Стефан Рандев. Първата сбирка става в жилището на Георги Стоянов, където се поставят основите на първото футболно дружество в нашия град. За председател е избран Георги Стоянов, за касиер - Тодор Янков, а за домакин - Вичо Ханджиев. За терени футболистите на дружество "Развитие" получават мегданите около покрайнините на града. По-късно избират за свое официално игрище равната площ, където се намира управлението на вече бившото ДАП (Държавно автомобилно предприятие) в индустриална зона "Север".
Клубът си намерил правилник, преведен на български, но нямал специален футболен екип и обувки и не провел нито една официална футболна среща. По това време Добрич се намира под румънска окупация и на властите не се понравило голяма група от хора да се събират заедно на едно място, па макар и за спортни прояви и разтурват дружеството в края на 1919 г.
Недоволни от тази проява на дискриминация, трийсетина будни младежи през следващата 1920 г. създават ново футболно дружество, наречено "Стрела". За целта те се събират в градския парк "Св. Георги", но биват изненадани от румънската полиция, която ги арестува. Въпреки неблагоприятния изход, идеята не замира, а с още по-голяма сила се разпалва в началото на 1921 г., когато в сградата на Курти Стоянов се свиква ново събрание и се утвърждава дружество "Стрела". За председател е избран Иван Стоев, секретар става Димитър Ингилизов, а касиер – Стефан Друмев. "Стрела" също няма пълна екипировка, но това не пречи да бъдат проведени първите неофициални срещи от футболистите в състав: Георги Стоянов /вратар/, Колю Ангелов, Стоян Кънчев, Димитър Вичев (Джапона), Вичо Ханджиев, Димитър Ковачев, Йордан Славов (Данката), Борис Раднев (Рънгаджията), Борис Бербенков и Петър Паскалев.
ПЪРВИ ОФИЦИАЛНИ МАЧОВЕ
Идва ред на първия официален мач, състоял се през април 1922 г., когато в Добрич гостува "Екипа Негра" /Черният тим/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността "Гаази баба" /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред "Стрела" свеждат глави и румънските "Кюстенджа" и "Макаби" (Букурещ), победени с по 2:1.
Периодът 1922-1928 г. е времето, когато футболът в Добрич бележи своя най-голям разцвет. Магията на кръглата топка е завладяла всички и в резултат на това се създават редица дружества и отбори. Така например през 1922 г. назрява идеята за създаване на първото спортно работническо дружество "Котва". В неговите редици преобладават обикновени обущарски работници, чийто основен състав е следният: Георги Киров (Черния) – вратар, Георги Костов, Драгни Божилов, Иван Димитров, Димитър Цонков (Мутрата), Стефан Киров, Никола Дюлгеров (Култата), Съби Стефанов, Борис Джундреков, Стефан Събев, Цаньо Цанев, Петър Янков (Конана), Атанас Дончев.
В този състав започват тренировки през 1923 г. и провеждат няколко неофициални мача. Първата им официална среща се състояла през месец май 1924 г. с втория отбор на "Стрела". До разтурването си през 1927 г. играят с всички местни отбори. Екипът на "Котва" бил в цветове: червени фанелки с черни ръкави и ревери, бели гащета и червени футболни обувки.
КАТО ГЪБКИ СЛЕД ДЪЖД
Футболът така е завладял добричлии, че те използват всеки свободен час след работно време да подритват кръглата топка. Като гъбки след дъжд никнат и футболните отбори.
В началото на 1924 г. група ученици от квартала край сегашното Основно училище "Христо Ботев" основават футболно дружество "Надежда", трансформирано по-късно във "Вихър". Един по един се създават и отбори на различните националности, населяващи Добрич: евреите наричат своя тим "Макаби". Имало и два татарски отбора "Шаркетман" и "Харaкет", турски "Хикбал" (Победа), арменски "Хоменантмен", цигански "Турам". Естествено, със свой отбор се представят и румънците, които наричат отбора си "Авънтул". Известно време са съществували гръцки и македонски тимове. Всички те по-късно участват в градското първенство на Добрич.
ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДНИ МАЧОВЕ
Идва ред и на първите международни мачове, които се играят през периода 1924-1925 г. Пръв в Добрич гостува първенецът на Варна "Мизия", който губи от "Стрела" 0:2. След това другият варненски отбор взима частичен реванш, като успява да се наложи като гост на "Стрела" с 2:1. Разменени победи нашенци правят и с шуменските тимове. Първо е победен "Левски" с 2:1, но после следва загуба от "Преслава" с 1:3.
Тези мачове предизвикали изключителен инерес сред населението на града ни. На другия полюс било мнението на румънските власти, които разтурват "Стрела" на 25 октомври 1924 г.
ХЕГЕМОНИЯ НА "ГЛОРИЯ"
На 16 септември 1925 г. се създава "Глория" (Слава) с председател Генчо Генчев, секретар Георги Момов, касиев Желез Кроснев, домакин Димитър Павлов. Първият екип на дружеството бил в цветове: фланелки в бяло и черно, черни гащета и черни чорапи и обувки. Любопитното е, че от първите си 11 мача правят 10 победи и допускат само една загуба с 2:4 от "Венус" (Калъраш). Сред победените тимове са отбори от Силистра, Кюстенджа (днешна Констанца), Меджидия.
На 23 юни 1925 г. "Глория" бие местния арменски тим "Хоменантмен" с 3:0 и получава званието Шампион на Добрич. За тези успехи допринасят футболистите: Вахрам – вратар, Георги Каров (Джуртата), Евтим Георгиев, Васил Христов, Петър Петров, Георги Момов, Атанас Капитанов, Стефан Събев, Димитър Вичев (Джапона), Христо Кънчев.
Пълната хегемония на "Глория" продължава до 1927 г., когато прогресивното крило, начело с д-р Стоян Пискюллиев, Желез Кроснев, Петко Железов, Иван Стоев, преминава в редиците на "Вихър", съставен от младежите Петър Сарийски (Пепчето), Александър Харбов, Димитър Маринов, Петър Нонев.
НОВО ДРУЖЕСТВО НА СЦЕНАТА
През същата 1927 г. се разтурва дружество "Котва" и се създава "Червен тим" съставен предимно от младежи от кварталите III и IV ("Котва" е от кварталите I и II). Основен състав: Стоян Казаков (Казака), Георги Мавродиев (Чатъра), братя Стойчо и Енчо Христови, Янко Баев, Вичо Иванов, Иван Савов, Никола Петров (Акробата), Георги Жечев. Сформиран е от Стоян Кънчев, който дава и името на отбора.
Освен мачовете с всички местни дружества, "Червен тим" изиграва и междуградска футболна среща в Каварна, която домакините печелят с 2:1. Любопитно е, че отиването и връщането на футболистите от Добрич станало пеш, поради липса на средства за транспорт.
През 1929 г. "Червен тим" се трансформира в "Юпитер" и за да се осигури обезпечаването на отбора, се решава в редиците му да бъдат привлечени авторитетни граждани с демократически схващания - линия, която е продължена до 1940 г.
ГОДИНИ НА РАЗМЕННО ЛИДЕРСТВО
В края на 1927 г. "Вихър" губи с 3:5 от Глория" в първата си официална среща. А на 22 април 1928 г. взема първа победа над втория отбор на реномирания румънски отбор "Венус" (Кюстенджа) с 5:3. До края на годината "Глория" и "Вихър" се срещат четири пъти и си разменят по две победи – първите два мача "Вихър" печели с 2:1 и 1:0, но губи другите два с по 1:2. Същата година двете дружества провеждат няколко международни мача:
"Вихър" – "Славия" (Кюстенджа) – 4:1
"Вихър" (Силистра) – "Вихър" (Добрич) – 1:4
"Елпис" (Кюстенджа) – "Глория" – 3:4
"Глория" – "Елпис" (Кюстенджа) – 4:2
"Глория" – "Венус" (Кюстенджа) – 3:2
На следващата година и "Вихър" надделява над "Елпис" (Кюстенджа) с 2:1, но за шампионската титла на Добрич се преборва "Глория", която приема за международен мач "Тича" (Варна) и въпреки многобройната публика губи с 1:2.
ПЪРВО РЕГЛАМЕНТИРАНО ФУТБОЛНО ПЪРВЕНСТВО НА ДОБРИЧ
През 1930 г. се провежда първото регламентирано първенство по футбол на Добрич с участието на 7 отбора в "А" група и още толкова в "Б" група. По кръговата система в пролетен и есенен полусезон за титлата се надпреварват "Глория", "Вихър", "Юпитер", "Харакет", "Шаркетман", "Добруджа" и "Хоменантмен". Шампион става "Вихър", който на два пъти успява да победи "Глория" с 5:1 и 3:2.
На 11 август "Вихър" играе международна среща с "Шипченски сокол" (Варна), която губи с 0:3. Две седмици по-късно гостува на "Ботев" (Варна) и губи и двете срещи с 2:3 и 1:4. Загуба претърпява и "Глория" от варненския "Тича" с 2:4.
На 28 октомври "Глория" предприема турне до София за мач с "Левски" и макар че оставя много добри впечатления у софийската публика, губи с 1:2.
СЪСТЕЗАНИЯ, СЪСТЕЗАНИЯ, СЪСТЕЗАНИЯ...
По тях обикновено се съди за силата на клубовете, за качеството на тяхната игра. Твърде ограничен е наличният фактически материал, но и малкото е достатъчно, за да покаже колко интересен е бил футболът, въпреки тежките условия за неговото развитие. Пари играчите не взимат, за да има за спортни екипи, билети още не са въведени, на тяхно място се закачат на дрехите значки от картон и всеки от публиката дава, колкото прецени. Единствено по-заможните понякога са хранили футболистите. По това време и картотеки още не са въведени, всеки играч може да рита в който отбор пожелае. Всичко това обаче не помрачава желанието за игра, напротив, играейки за честта, футболистите дават всичко от себе си на терена.
"Вихър" задържа шампионската титла на Добрич и през 1931 г. побеждавайки в решителен мач "Глория" с 2:1. На 31 май по настояване на областната спортна комисия в града ни гостува сборен футболен отбор от Букурещ, който се изправя срещу сборен тим от Добрич, съставен само от играчи на "Вихър" и "Глория". Срещата завършва 5:3 за гостите, головете за съгражданите ни вкарват Капитанов (2) и Рубчев. През август "Левски" (София) връща визитата на "Глория" и я разгромява с 8:1.
През 1932 г. "Глория" взима превес и печели градския шампионат. Пак е сформиран сборен отбор на Добрич за провинциалната купа "Каварна", която съгражданите ни печелят след победа от 5:0 над Каварна. След това обаче губим в Кюстенджа с 1:3 и у дома от Калъраш с 3:6.
На следващата година (1933) шампионът на Добрич – "Вихър", е включен в Южната национална лига на Румъния заедно с първенците на Букурещ, Кюстенджа, Браила, Галац и Плоещ. Дебютът на "Вихър" е успешен. В първия кръг кръг той отстранява в Добрич "Елпис" (Кюстенджа) с 1:0 и се класира за полуфинала, където жребият го изправя срещу най-добрия тогава румънски отбор "Ювентус" (Букурещ). На 18 юни при огромен интерес "Вихър" губи в Добрич с 1:3.
През следващите две години "Вихър" и "Глория" провеждат редица междуградски и международни срещи:
"Глория" със "Спортул" – 2:2, с "АС-23" (София) – 1:6, с "Турда" (Букурещ) – 1:3, пак с "АС-23" – 2:2;
"Вихър" с "Елпис" – 1:3, с "АС-23" – 1:3.
В края на 1934 г. "Вихър" и "Глория" правят стегнат градски отбор, който започва с победи над сборните отбори на Силистра, Кюстенджа, Къмпина. Така се класират за финала срещу сборния тим на Букурещ, който се играе в Добрич на 3 септември. Пред препълнен стадион добричлии бият с 3:1 и печелят купа "Брезяну", изработена от злато и сребро, на стойност 40 000 румънски леи. В историческия мач голове бележат Опълчанов, Шиби и Рубчев.
През 1935 г., поради липса на подходящо игрище, шампионат на Добрич не се провежда, а на следващата година шампион става "Глория" и играе в националната румънска дивизия, където запазва мястото си в групата, но ръководството на отбора го оттегля, тъй като липсват финанси.
Нов голям успех за Добрич идва през 1938 г., когато юношите на града ни стигат до финала за националната купа "В.В. Тилеа" заедно с отбора на Букурещ. На 27 септември, преди официалния мач Румъния – Германия в Букурещ, се играе юношеският финал през 30 000 зрители. Срещата завършва 2:1 за добричлии и те отнасят купата със себе си.
ЮЖНА ДОБРУДЖА Е СВОБОДНА И ОТНОВО БЪЛГАРСКА!!!
НА НОВА ВЪЛНА
През септември 1940 г. Южна Добруджа е освободена от румънска окупация и се връща в пределите на Майка България. На 25 септември в Добрич влизат българските войски и именно тази дата днес честваме като празник на града ни. Още на 6 октомври двата най-добри добрички клуба променят своите имена. "Глория" става "Левски", а "Вихър" – "Цар Борис III". През същата година градски тим на Добрич прави турне в България – губи от "Левски" (София) с 2:3, а с "Ботев" (Пловдив) завършва 2:2.
През 1941 г. "Цар Борис III" е в лигата на областта, а другата година е носител на купа "Тутракан" след победа над силистренския "Вихър" с 3:2. В областното първенство побеждава "Хан Омуртаг" (Шумен) и другия добрички представител "Левски" с 4:2, печели с 3:1 и срещу ЖСК (Варна), но губи от другия варненски тим "Радецки" с 3:7.
На 4 август пред 15 000 зрители "Цар Борис III" надиграва с класическото 3:0 "Македония (Скопие) /тогава Скопие и цяла Вардарска Македония е в границите на България/, а през септември се срещат съименниците "Левски" от София и Добрич, като победата от 4:2 е за столичани. През същата година се създава тимът на "Славия" от офицери и преселци от Северна Добруджа. Първата си среща новосформираният тим губи катастрофално от "Цар Борис III" с 0:5, но на следващата година бие с 3:2 сборен отбор на Балчик.
В шампионата на областта през 1943 г. "Левски" (Добрич) бие шуменския "Хан Омуртаг" с 6:1, но после губи два пъти с по 2:4 от ЖСК (Русе).
През 1945 г. се провежда първото републиканско първенство на България. В крайната фаза участват първите три отбора от софийското първенство, два от Пловдивска област, два от Варненска и по един от останалите области. Спазва се системата на отстраняване в един мач. Нашият град е представен от отбора на "Спартак" (наследник на "Левски"), който пропуска предварителния кръг, но на осминафинала губи като гост на "Орловец" (Габрово) с 0:2 и отпада от по-нататъшно участие. Междувременно, след идването на новата власт в България, наследник на "Цар Борис III" става отборът на "Победа".
През 1946 г. следва ново преименуване на добричките отбори. "Спартак" става "Орлов", а "Победа" – "Добруджа". През тази година постигаме успех в първия турнир за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия). Нашият участник "Спартак" побеждава с 1:0 "ТВП-45" (Варна) /сегашния "Черно море" (Варна)/ и достига до четвъртфинал, където за съжаление отстъпва в Русе с 0:1 на местния "Локомотив".
Още по-добре завършва следващата година. В турнира нашият представител "Добруджа" достига до полуфинал с пловдивския "Ботев" – 0:2 и 2:2, като преди това на четвъртфинала отстранява "Русенец" (Русе) с 3:0.
През 1948 г. постигаме едни от най-големите успехи на добричкия футбол. На четвъртфинала "Орлов" отсранява с 3:1 "Генерал Винаров" (Плевен), а като гост в Пловдив на полуфинала побеждава местния "Славия-Ченгелов" /сегашния Локомотив (Пловдив)/ с 3:2. Отборът на "Орлов" е в състав: Никола Славов (Пачона), Ташо Иванов, Сава Стоянов (Савката), Любен Стоянов, Васил Балкански, Васил Вълканов (Касата), Борислав Аспарухов, Борис Ковачев, Пею Иванов, Атанас Петков (Бараткин), Димитър Стефанов (Някшо). За съжаление Федерацията решава да играе "под масата" и измисля фалшива картотека на Борис Ковачев, за да анулира резултата и изпраща на финала пловдивския отбор.
През същата година (1948) се създава една "А" републиканска футболна група, а през 1950 г. и две "Б" – Северна и Южна, като мачовете се играят по системата пролет-есен. В периода 1950-1956 г. "Б" групите се преобразуват в пет, а през последната година и в седем.
През 1952 г. в турнира за Купата на България "Септември" /наследник на "Орлов" от 1948 г./ в предварителен кръг отстранява с 2:1 "Ударник" (Шумен), следват две нулеви равенства със "Спартак", а при преиграването губи с 1:2 и отпада.
Три години по-късно "Септември" става първенец на Североизточна "Б" група. Играе квалификационен турнир за влизане в "А" група с отборите на "Спартак" (София), "Дунав" (Русе), "Динамо" (Пазарджик), "Динамо" (Дупница) и "Бенковски" (Видин). От всички срещи взима само една точка и завършва на последно място, а в "А" група влизат "Спартак" (София) и "Дунав" (Русе).
През 1957 г. се връща старата схема от две "Б" групи и до 1962 г. отборът на "Добруджа" се класира обикновено в средата на таблицата. Изключение прави през 1959 г., когато завършва втори, на четири точки от "Спартак" (София), който влиза в елитната група. За да дойде първата историческа страница през 1962 г., когато "Добруджа" завършва на трето място във вече единната "Б" група и придобива право на участие в квалификационен турнир за влизане в "А" група.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 25
Блогрол
